Вибрата (My Vibrata) – вече на разположение в клиника ЕвроДерма
06/12/2017
Дерматологът Бисера Котевска: Внимавайте с мокрите кърпички и антибактериалните продукти!
16/01/2018

Живеем подменен живот

Надеждата ми за България е в младите хора, които ще намерят смисъл да останат тук, казва Мартина Вачкова

Границата между реалността и изкуството винаги е била илюзорна, но напоследък като че ли се стопи. Добрите книги, филми и карикатури все по-често се оказват единствената възможност да си кажем истини, за които поради различни причини не остана място в ежедневието ни. За лъжата и илюзиите, за надеждата, за доброто и лошото в здравеопазването и действителността, за това откраднат живот ли живеем, отговаря Мартина Вачкова или сестра Жекова от „Откраднат живот“. Сериалът, който през изминалите две години се превърна в любим не само на българските медици, но и на цяла България.

– Г-жо Вачкова, откраднат живот ли живеем?

– Да, живеем подменен живот или поне аз лично така се чувствам. Това не е животът, за който мечтах, животът, който си представях, че ще ми се случи и който заслужавам. Но смятам, че не само аз усещам това. Мисля, че голяма част от българите се чувстват не добре, не щастливи и неудовлетворени и мисля, че вината за това да не ни се случи, живота, за който сме мечтали, не е само наша. Имам чувството, че тя е на хората, които ни управляват. Съжалявам, но всичките ни надежди за промяна, за демокрация не се случиха. Всичко в България става толкова бавно, че съм сигурна, че много хора у нас живеят подменен живот.

– Само управляващите ли носят тази вина, защото казваме, че народът си заслужава управниците?

– Да, има такава приказка, но поне около мен съществува една огромна част хора, които нямат своето представителство във властта или тези, които сме били избрали преди време, са ни разочаровали. Така че не знам дали е достатъчно голям изборът и от какво избираме, когато го правим. И да, има много българи, които живеят в България, но животът им в тази страна е като наказание. Не случайно цвета на тази нация е в чужбина.

– Защо живеем живот като наказание, какво ни липсва най-много в него?

– Много хора казват, че правила няма, аз смятам, че закони и правила има, но не се спазват. Беззаконието – това е, което притеснява страшно много хора. И липсата на перспектива. За мен например целият музикален фон, който се налага в страната ни – ако минете през един квартал и чуете каква музика се слуша, шегите, на които хората се смеят и се забавляват, тези риалити формати, това не е моят избор. Тук отново се чувствам в подменен живот, аз не бих избрала да живея сред тази музика и този кич.

– Само в България ли живеем подменен живот или това се случва и на хората в останалия свят?

– Не. Мисля, че тази тенденция на опростачване, на елементаризиране на живота е навсякъде. Цялата тази жажда за материално благополучие, тези кредити, реклами „вземи еди какво си на изплащане“, икономическият и банков балон, за който се говори, всичко това не е нормално. Като че ли някой друг отгоре ни дърпа конците, казва ни какво да харесваме, какво да искаме да си купим – че ни е нужен нов страшен телевизор, още по-хубава кола. Мисля, че ни управляват като едно стадо. Аз не изключвам себе си оттук, аз също съм жертва на тези реклами и мисля, че в целия свят това консуматорство, което се подклажда и поощрява, ни води към края на света.

– Има ли изход от тази посока?

– За мен надеждата е в младите хора. Около моята дъщеря виждам изключително интелигентни, светли личности, затова вярвам в младите хора, които обаче решат да останат в България. Или които поне се върнат в България, защото не виждам нищо добро, ако така продължаваме – интелигентните младежи, които учат в чужбина, да не се връщат после тук. Това е страшно тъжна констатация.

– Балон ли е и здравната система у нас?

– Не съм запозната в детайли с нещата, но от репортажите, от разговорите с хора, съседи, които се оплакват от здравната система разбирам, че има големи, големи проблеми. Но аз съм един изключително облагодетелстван човек, защото, когато вляза в болница или в поликлиника на мен ми се радват, а след филма „Откраднат живот“ всички ме гледат като колега, искат да ме обслужат по най-добрия начин и заради това не се срещам лично с проблемите в здравеопазването. Освен това така се случи живота ми, че най-близките ми приятели – семейство Къневи, са лекари. Д-р Николай Кънев е хирург ендокринолог, неговото семейство, съпругата му, също са лекари.

 

 

Покрай „Откраднат живот“ също се запознах с много лекари и сестри в „Александровска болница“, а те се грижат така мило за целия екип, когато някой от нас се разболее или закъсаме. Но виждам и съвсем друга страна – на недоволстващи хора, на лекари, които непрекъснато стачкуват. Това, че се затварят болници, че няма лекари, които завършват медицина и остават в България ме плаши. Майка ми работеше години наред за немската телевизия „Арде“ и е правила репортажи, от които аз разбрах, че едно 80% от завършващите медицина заминават в чужбина, а от останалите 20% около 15% отиват във фармацевтичния бизнес, за да работят за по-добро заплащане. Нямам представа колко остават да са лекари и дали те са най-добрите от випуска. Имам приятели и в един град Левски, където пенсиониран лекар, който беше заминал от години в чужбина при децата си, се върна, за да спасява болницата, защото нямаше кой да отиде да работи там. А тя е огромна и празна, защото, когато няма лекари, няма как да има и пациенти, не, че няма болни. Виждам стряскащи неща.

От друга страна виждам моето джипи – д-р Киряков, който, когато отивам при него е затрупан от бумаги, хартии и ми казва, че минутите, които му остават за пациентите са 10. Извинявайте, но през това време той вкарва някакви данни, от здравната каса му отговарят дали ви се полага такова направление и моят лекар ми казва, че понякога няма време да види цвета на очите на пациента срещу него и че вече не става дума за прегледи, а за попълване на документи. Уж всичко се автоматизира, електронизира, а човекът изчезва в тази среща. Но животът ме запозна с още едно прекрасно семейство – д-р Павлови, те са зъболекари и притежават клиниката „Еодент“. Това е частна клиника, там работата е перфектна, всичко блести, има млади хора, усмихнати , прекрасно облечени, ухае на освежители на въздуха, смаяна съм – все едно не съм в България. Значи в частния сектор нещата вървят, а в държавните болници всичко куца, аз живея срещу Пирогов, където лекарите непрекъснато стачкуват. Имам приятелка с дерматологична клиника „Евродерма“ – д-р Хитова, която отново е хубава, с грижа за човека, и си мисля, че щом може това се случва в частния сектор, трябва да може и в държавния. И това ми дава надежда – щом може на едно място да се случи, значи може и на други.

– Разпознаха ли се вашите приятели лекари в „Откраднат живот“?

– Да, повечето от тях много харесват сериала, да не кажа почти всички. Някои са по-критични и намират някои проблеми, но почти всички лекари, с които се срещам по улиците, в градовете, където пътувам, ми казват – благодарим ви за това, че показвате достойния труд на медицинските специалисти! Дори това, че разказваме проблемите, защото има и корупция и няма защо да си затваряме очите, прави филма още по-достоверен и кара хората още повече да ни вярват. А лекарите не се сърдят, че показваме тези неща, а казват – да, така е, има ги.

– Дават ли рецептата как може да се промени тази мрачна страна на нашето здравеопазване?

– Не говоря на такива теми с приятелите си, но знам, че моят д-р Киряков има идеи за облекчаване на тази бумащина, има хора, които знаят как могат да се подобрят нещата, но те не управляват. Има една „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски, че, колкото по-нагоре по нея отиваш, толкова повече не виждаш и забравяш какво се случва долу. Властта е нещо много опасно.

– Мислите ли, че властта има шанс да се промени и да чуе хората?

– Не, не вярвам в това. Критичната точка на пречупване при всеки човек е различна, но е неизбежна. Аз смятам и това доказва живота, който съм живяла, че и парите, и властта съсипват всеки човек. Просто един човек ще се главозамае на 100 000 лв., друг на милион, един ще бъде завеждащ отдел и ще се главозамае, друг ще е генерален директор и ще се главозамае. На всеки точката на кипене е различна, но нямам пример за удържал на тези изкушения човек.

– Не се ли притеснявате, че младото поколение, в което е надеждата на всички за промяна, няма да последва тази съдба на главозамайване?

– Наистина тези хора са други. Който общува с млади, интелигентни и будни хора ще ме разбере. Има изключително свестни деца, толкова реално мислещи и не хвърлящи се като нас. Аз няма да забравя колко съм била по митинги, колко съм скачала, колко съм пяла и съм се драла и на какво съм разчитала! Сегашните деца не са така емоционални на вид, както ние бяхме, но за мен това е много по-градивно и по-добро, те са много по-разумни. Надявам се те да удържат, трябва да вярвам и аз в нещо, нали!

– По различна ли е истината и реалността за сестра Жекова?

– Моята сестра Жекова е зверски измамена от един човек, познавам много жени, които вече печелят по-добре от мъжете и са обект на такива набези, ограбване и лъжа, каквато се случи в нейния живот. Искам да подкрепя всички тези жени да не живеят в измама, да бягат от лъжците, да ги прогонват. Както и да подкрепя всички жени и семейства, които искат да осиновят деца и да станат приемни родители. Знам, че е трудно и има голяма бюрокрация, но нека се борят. Също така искам да подкрепя сурогатното майчинство – трябва да има закон, за да се защитят тези хора, които се чудят по какви ли не начини да имат свои дечица.

– Отново стигнахме до лъжата и подмяната – коя е най-голямата лъжа за хората в България и коя е най-голямата им надежда?

– Такова обобщение не мога да направя и не мога да говоря от името на никой. За мен надеждата са младите, поколението на моята дъщеря. Пак ще кажа за това лекарско семейство, с което сме приятели, те имат три прекрасни дъщери, страхотни, млади, работливи, талантливи, но нямат своята сцена, няма къде да се покажат, да се видят. А има едни други хора, които като че ли с лакти избутват и застават напред, едни по-посредствени и опасни за мен хора. И все пак – в България има едни, чудни, млади хора. В тях ми е надеждата!

– Какво бихте им пожелали за Новата година?

– Кураж, кураж и да намерят смисъл и мотивация да живеят в България. Защото знам, че навън ще им е много по-осигурен и добър в битово отношение живота, но тази страна не трябва да я оставяме.

– Защото?

– Защото това е нашата родина, защото тук са живели изключително достойни българи и не трябва да се посрамим пред тях.

Източник: clinica.bg

error: Защитено съдържание! Моля, не копирайте.