Импетиго
23/01/2017
Псориазис – лечение на заболяването в клиника ЕвроДерма
24/01/2017

Полово предавани инфекции

КАКВО ЗНАЕМ ЗА  ПОЛОВО ПРЕДАВАНИТЕ ИНФЕКЦИИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Болестите, предавани по полов път (БПП) или Сексуално предаваните болести (СПБ) се предават между партньори посредством  сексуален контакт и имат голямо социално значение. Наричат се още венерически болести , при които болните лица могат да бъдат заразени и съответно могат да заразяват други лица, без да проявяват симптоми на заболяването. Повечето от БПП могат да увредят гениталния тракт на мъжа и жената, като влияят отрицателно на сексуалния живот и честоводят до безплодие. В класификацията на полово предаваните болести се включва голяма част от болестите, които имат както полов, така и неполов път на предаване, като могат да се разпространяват също и чрез използвани медицински игли и консумативи, както и посредством родилния процес и при кърменето.Тук спадат Хепатит B, някои стрептококови, стафилококови и други инфекции, както и болести, причинени от резидентни микроорганизми.

ИНФЕКЦИОЗЕН ПРИЧИНИТЕЛ ВИД ПОЛОВО ПРЕДАВАНА ИНФЕКЦИЯ
Treponema pallidum Сифилис
N. Gonorrhoeoe Гонорея /трипер/
Chlamidia Trahomatis Хламидиаза
Trihomonas vaginalis Трихомоназа
Herpes Simplex virus I / II Генитален херпес

 

СИФИЛИС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Сифилисът е полово предавано заболяване, причинено от Treponema pallidum (бледа спирохета). Заразяването от сифилис става в около 95% от случаите при полов акт. В останалите около 5% заразяване може да се случи при професионален, небезопасен контакт (при лекари и медицински сестри), както и след кръвопреливане на заразена кръв. Предаването на инфекцията може да стане и от болната майка на плода, което се осъществява вътрематочно. Заболяването протича в 3 стадия и ако остане нелекувано, те преминават от един в друг след различни периоди от време.

Treponema pallidum е спирохета с 6 до 14 извивки и дължина 5 до 20 μm. Патогенна е само за хората. Извън човешкия организъм бледата спирохета може да оцелее в продължение на няколко часа. Тя загива бързо на светлина, от дезинфекционни разтвори или при старателно измиване с вода и сапун.Нарича се “бледа”, защото трудно се оцветява с боите, които се използват за оцветяване на бактериите в микробиологичните препарати.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Клинични стадии:

ПЪРВИЧЕН СИФИЛИС: Появява се приблизително 3 седмици след заразяването. Първият признак е т. нар. ulcus durum. Той се разполага на мястото на проникване на спирохетата,  най-често в областта на половите органи, но в по-редки случаи може да се появи и в областта на устните или ануса. Представлява ерозия с големина на монета от 1 стотинка. При палпация  ерозията е много плътна  – от там идва името „твърд шанкър”. Седмица след появата на първичния шанкър се увеличават и регионалните лимфни възли.

ВТОРИЧЕН СИФИЛИС: След 6-7 седмици, нелекуваният сифилис преминава във втория стадий, през който бледата спирохета навлиза в кръвта. Появява се обрив по кожата, който може да наподоби почти всички кожни болести, заради което сифилисът се нарича “великият имитатор”. Най-често се наблюдават розово-червени макули дисеминирани по трункуса и крайниците (розеоли), папули, плоски кондиломи (condylomata lata), мукозни плаки в устната кухина, зачервяване на гърлото (angina syphilitica), алопетични участъци по капилициума – „като изядено от молец”, папулозни лезии на границата на окосмената и неокосмена част на главата – „корона на Венера” . Вторичният сифилис се разделя на пресен (syphilis secudaria recens)  и рецидивен (syphilis secundaria recidiva).

През втория стадий серологичните реакции от кръвта са 100% положителни.

Обривите се появяват и изчезват без да оставят каквато и да е следа, започват периоди на привидно пълно здраве, след което обривите могат да се появят отново.Това прави заболяването коварно, защото много често заболелите решават, че след като обривите изчезват без лечение, те не са опасни. Този стадий може да продължи 3-5 години и ако не се лекува болестта, навлиза в третия си стадий.

ТРЕТИЧЕН СИФИЛИС: Започва след третата година от началото на заболяването. Характеризира се с образуването на сифилитични гуми и прояви от страна на сърдечно съдовата и нервната система. В този стадий настъпват увреждания на почти всички вътрешни органи – мозък, аорта, сърце, черен дроб, стомах и др.

При хора, които не се лекуват могат да се развият увреждания на гръбначния мозък (т.нар. tabes dorsalis) и главния мозък (paralysis progressivа). При последната форма болните имат психични отклонения, които се изразяват с мания за величие – те се считат за пълководци, банкери, гениални учени, което контрастира с жалкия им външен вид.

ЛАТЕНТЕН СИФИЛИС:  През този период липсва клиничната изява на болестта и пациентите са привидно здрави, но серологичните реакции са силно положителни.  Скритият период, особено на ранния сифилис, има съществено значение за разпространението на заболяването, тъй като причинителят /T. Pallidum/ е потенциално силно вирулентен. За откриването на сифилиса в този стадий допринася системният серологичен скрининг на различни групи хора /по повод започване на нова работа, сключване на брак, по време на бременност/.

Сифилисът е една трите полово прдавани болести /хепатит В и СПИН/, която може да се предаде от заразената и нелекувана майка на плода през време на бременността.

Диагностични процедури: използват се директни тестове ( микроскопия на тъмно поле); серологични тестове  –  класически /нетрепонемни/ : VDRL, RPR, Wasserman, и специфични /трепонемни/: ТPHA, TPI, FTA-ABS.

ЛЕЧЕНИЕ

Според определението на СЗО, “лечението на сифилиса с пеницилин е един от трайните и продължаващи успехи на медицината.” Първият и втори стадий на заболяването се лекуват напълно и окончателно, при поставена навреме диагноза. При третия стадий са настъпили органни изменения, които не могат да бъдат излекувани, но болният става “незаразен” след лечение и не представлява опасност за обществото. терапията се провежда от специалист дерматовенеролог и включва задължителен серологичен контрол, както и профилактика по време на бременност.

Съвременното лечение на сифилиса се провежда с пеницилинови препарати, които могат да бъдат заменени с други антибиотици при доказана пецилинова алергия или други показания.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА СИФИЛИС И КАКВО ЛЕЧЕНИЕ ПРЕДЛАГАМЕ в КЛИНИКА „ЕВРОДЕРМА”?

  • Задължително диагнозата се поставя от специалист – дерматолог, като по преценка се свиква консилиум с всички лекари, доценти и професори, членове на екипа на Евродерма
  • Преценява се дали видът на оплакванията отговаря на клиничните симптоми за сифилис и серологичните резултати.
  • Назначават се изследвания – директна микроскопия, нетрепонемни и трепонемни тестове.
  • Назначава се терапия индивидуализирана и съобразена с възрастта на пациента, наличието на придружаващи заболявания, имунния статус и др.
  • По време на лечението е необходим системен клиничен, лабораторен и епидемиологичен контрол.
  • Назначава се профилактична схема и проследяване след приключване на лечението, която да предотврати поява на нов рецидив на сифилиса.
  • Препоръчва се едновременното лечение на партньора/партньорите. 
  • При поискване от пациента екипът на Евродерма може да осигури консултация със световно известни  специалисти в чужбина.

 

 

ГОНОРЕЯ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Сексуално предавана инфекция на лигавиците, причинена от Neisseria gonorrheae (гонокок), присъща единствено на човека. Засягат се лигавиците, които се инфектират при директен контакт: уретра, ректум, ендоцервикс, фаринкс, конюнктиви. Гонококовата инфекция се предава основно по полов път и при определени условия може да приеме епидемичен характер. Инкубационният период е от 1 до 14 дни, в 80% от случаите е от 2 до 5 дни.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Предаването на инфекцията става от лица с клинично проявена, слабо изразена или асимптоматична инфекция, най-вече при полово вагинално и/или анално сношение, а също и при оро-генитален контакт.

Гонорея при мъжете: инкубационният период е 3-4 дни след заразяването. Гонококовият уретрит се проявява в две клинични форми – остра и хронична. Основно се характеризира с дизурия и отделяне на жълтеникаво-зелен гноевиден секрет от уретрата. Усложнения: епидидимит, баланопостит, простатит, стерилитет.

Гонорея при жените: инкубационният период е 5-6 дни след заразяването. 80% от случаите протичат асимптоматично. Клинично се наблюдава цервицит като при преглед се установява зачервяване на цервикса и изтичане на оскъден гноевиден секрет. Много често тези оплаквания са комбинирани с цистит и болка ниско в корема. Усложненията на нелекувана гонококова инфекция при жените са сериозни: салпингит, оофорит, перитонит, перихепатит.

Редки клинични форми на гонококовата инфекция са бленорея, ано-ректална гонорея и гонококов фарингит.

Диагнозата се базира не само върху клиничните симптоми, а винаги се потвърждава при наличието на N. gonorrhoeoe в материала – микроскопско изследване на секрета или чрез култура. Доказването на гонокока чрез култура е основен и най-важен метод в диагностиката, т.нар. „златен стандарт“.

ЛЕЧЕНИЕ

Прилага се антибиотици от следните групи:

  1. Тетрациклини
  2. Аминоглюкозиди
  3. Флуорохинолони
  4. Цефалоспорини
  5. Макролиди.

Профилактиката на гонококовата инфекция трябва да бъде неразделна част от стратегията за контрол и превенция на полово предаваните болести.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА ГОНОРЕЯ  И КАКВО ЛЕЧЕНИЕ ПРЕДЛАГАМЕ в КЛИНИКА „ЕВРОДЕРМА”?

  • Задължително диагнозата се поставя от специалист – дерматолог, като по преценка се свиква консилиум с всички лекари, доценти и професори, членове на екипа на Евродерма
  • Преценява се дали видът на оплакванията отговаря на клиничните белези на гонорея.
  • Провеждат се необходимите изследвания за потвърждаване на диагнозата.
  • Извършват се изследвания за съпътстващи инфекции.
  • Назначава антибиотично лечение, съобразено с лекарствената поносимост на пациента.
  • Назначава се профилактична схема и проследяване след приключване на лечението, която да предотврати нова поява на гонорея.
  • Препоръчва се едновременното лечение на партньора/партньорите. 
  • При поискване от пациента екипът на Евродерма може да осигури консултация със световно известни  специалисти в чужбина

 

 

ХЛАМИДИАЗА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Хламидиалните полово предавани инфекции /ХППИ/ са най-разпространената полово предавана болест, като засягат предимно хората в активна полова възраст, между 25-45г. Относително дългият инкубационен период и асимптоматичното носителство са причина за големия брой заразявания. При мъжете протича основно като уретрит, а при жените като муко-пурулентен цервицит, ендометрит и тазово-възпалителна болест, със сериозни и тежки последци като стерилитет, ектопична бременност и др. Основната рискова група са пациенти с множествени сексуални партньри и тези с гонококция.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Протичането на инфекцията е твърде разнообразно и нетипично.

Хламидиаза при мъжете: инкубационният период е трудно да бъде определен в близо от 80% от случаите, но обикновено продължава 4-15 дни, през което време пациените са заразни и това има съществено епидемиологично значение.  Подостър уретрит е най-честата проява и се установява при 50% от мъжете. Изолирана сутрешна капка от уретрата, повишена чувствителност и парене се срещат в 20% от случаите. При около 15% от случаите клиничната картина се характеризира само с болков синдром без уретрална секреция. Остър уретрит, който е подобен на гонококвия, се среща в неповече от 5%. Асимптоматичн носителство се установява в 15-20% от пациентите.   Основно се характеризира с дизурия и отделяне на жълтеникаво-зелен гноевиден секрет от уретрата. Усложнения: епидидимит, простатит,везикулит, постхламидиален стерилитет.

Хламидиаза при жените: Независимо от липсата на специфични клинични симптоми, хламидиазата при жените може да засегне всички отдели на гениталния тракт и да доведе до тежки и необратими последици. Инкубационният период не може да бъде определен при 75% от случаите., но в останалите е с продължителност 8-15 дни. Клинично, най-често се наблюдава изолирано влагалищно течение, ендо-или екзоцервикална ерозия /при колпоскопия/, ендоцервицит, подостър вулвовагинит с различно проявена степен на секреция, сърбеж, парене и диспаурения. Усложненията на нелекувана хламидиална инфекция при жените са сериозни: остър салпингит,  перитонит, перихепатит, стерилитет.

Редки клинични форми – инфектираната и нелекуваната майка може да предаде инфекцията на новороденото дете в периода на раздане, при което да се развие конюнктивит, рино-фарингит и/или пневмонит.

Диагноза

Освен клиничната картина и анамнезата е необходимо извършването на лабораторни тестове, откриващи хламидиалната ДНК или антигени в секрети от уретрата .при мъжете/ и цервикалния канал /при жените/, а също и в урината.  Независимо, че културелният метод се смята за „златен стандарт“, все по-често за рутинни  излседвания се предпочитат ДНК методите /PCR, LCR, SDA/, поради високата си специфичност и чувствителност.

ЛЕЧЕНИЕ

Прилагат се основно тетрациклинови и макролидни антибиотици за период от 7-14 дни. Подобно на другите полово предавани болести, за постигането на максимален терапевтичен ефект е необходимо едновременното лечение на всички партньри.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА ХЛАМИДИАЗА  И КАКВО ЛЕЧЕНИЕ ПРЕДЛАГАМЕ в КЛИНИКА „ЕВРОДЕРМА”?

  • Задължително диагнозата се поставя от специалист – дерматолог, като по преценка се свиква консилиум с всички лекари, доценти и професори, членове на екипа на Евродерма.
  • Преценява се дали видът на оплакванията отговаря на клиничните белези за хламидиаза.
  • Назначават се изследвания – ДНК тестове
  • Изготвя се лечебна схема за овладяване на клиничната симптоматика, ако няма такава, съответно се прилага индивидуална терапевтична схема, в зависимост от лекарствената поносимост на пациента.
  • Назначава се профилактично проследяване и едновременно лечение на партньора/партньорите.
  • При поискване от пациента екипът на Евродерма може да осигури консултация със световно известни  специалисти в чужбина

 

ТРИХОМОНАЗА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Трихомоназата е често разпространено инфекциозно заболяване, което се предава по полов път и се причинява от трихомонас вагиналис. Засяга най-често възрастта между 16-30г., като съяечствува макар и малка възможност за предаване на друг човек и чрез позлване на общи вани, кърпи, дамски принадлежности, басейни.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Трихомоназата може да протича остро, подостро, хронично и асимптоматично. Инкубационният период е средно 10 дни /от 3-30/.

Трихомоназа при мъжете: острият уретрит се наблюдава при не повече от 5% от заразените с трихомонас вагиналис мъже, не се различава клинично от остър гонококов уретрит. Подострият уретрит се проявява с мукопурулентна секреция /класическа сутрешна капка/, слаб сърбеж, парене и смущения прим уриниране.  Асимптоматичното носителство се среща при 25-30% от инфектираните мъже. Има важно епидемиологично значение за предаване на инфекцията и се открива само при системно лабораторно излседване. Усложнения: простатит, ерозивен баланит, баланопостит, епидидимит, сперматоцистит, цистит.

Трихомоназа при жените: Остро протичане се наблюдава рядко, средно в 8-10% и протича с остро болезнено възпаление на вулвата и вагината, съпроводено от влагалищно течение с неприятна миризма и диспаурения, може да има уринарни смущения, полакиурия и цистит. Подостр вулвовагинит с различно проявена степен на секреция, сърбеж, парене и диспаурено протичане се среща в  60-70% от случаите и се характеризира с пенеста влагалищна секреция, с бял или жълт цвят, сърбеж и парене. Асимптоматично носителство се наблюдава в 10-20% от пациентите. Трихомоназата може да протича и атипично с болков синдром в областта на малкия таз или като метрорагия с наличие на кървава нишка във влагалищния секрет, обикновено след полов контакт. Усложненията на нелекувана трихомоназна инфекция при жените са: бартолинит, рядко салпингит, който обаче може да доведе до стерилитет. Често трихомоназата е в асоциация и с други полово предавани болести-гонококция, хламидиаза, кандидоза и др..

Диагноза

Диагнозата се поставя при доказване на причинителя /паразита/ в уретро-гениталните секрети, семенната течност и седимента на урината. Директно микроскопско изследване, микроскопско излседване след оцветяване и културелна диагностика.

ЛЕЧЕНИЕ

Прилагат се основно лекарствени препарати, производни на метронидазол, тинидазол  и ниморазол. При някои пациентки, за по-бързото възстанявяване на влагалищното pH и микробиологичното равновесие  на влагалищната микрофлора, както и с цел профилактика се се прилага и ваксина. Подобно на другите полово предавани болести, за постигането на максимален терапевтичен ефект е необходимо едновременното лечение на всички партньри.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА ТРИХОМОНАЗА  И КАКВО ЛЕЧЕНИЕ ПРЕДЛАГАМЕ в КЛИНИКА „ЕВРОДЕРМА”?

  • Задължително диагнозата се поставя от специалист – дерматолог, като по преценка се свиква консилиум с всички лекари, доценти и професори, членове на екипа на Евродерма.
  • Преценява се дали видът на оплакванията отговаря на клиничните белези за трихомоназа.
  • Провеждат се необходимите изследвания за потвърждаване на диагнозата.
  • Извършват се изследвания за съпътстващи инфекции.
  • Изготвя се лечебна схема за овладяване на клиничната симптоматика.
  • Назначава се профилактично проследяване и едновременно лечение на партньора/партньорите.
  • При поискване от пациента екипът на Евродерма може да осигури консултация със световно известни  специалисти в чужбина.

 

 

ХЕРПЕСНИ ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ

ХЕРПЕС СИМПЛЕКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Вирусна инфекция, причинена от херпес симплекс тип I и тип II, като между 50-95% от населението на света, са носителина HSV. Предаването на инфекцията става по въздушно-капков път или при полов контакт. Херпесният вирус прониква чрез лигавицата или кожата след което започва неговата репликация в епидермиса и дермата. От там чрез аксоните вирусът се транспортира до сензорните ганглии, където размножаването му  продължава. След отзвучаване на първичната инфекция херпесният вирус остава  в нервните ганглии.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

При първична инфекция херпесният вирус прониква чрез лигавицата или кожата. При рецидив вирусът се реактивира от различни стимули /повишена телесна температура, предменструален синдром, стрес, топлина, студ, потискане на имунната система/, след което следва и развитието на клиничната проява на инфекцията.

Инкубационният период е 6-8 дни, като и двата типа могат да причинят орофациални и генитални инфекции. Приема се, че  HSV 1 причинпва херпес в горната половина на тялото, а HSV 2 – в долната половина.

Първична инфекция с HSV 1 – обозначава се като gingivostomatitis herpetica. За тази диагноза най-хараткерни са обширните ерозии и хеморагични крусти в областта на устната лигавица, засегното общо състояние, повишена температура, отпадналост, болки при хранене. Среща се най-често при малки деца.

При HSV 2, клиничната картина диагностицира като vulvovaginitis hepretica.В областта на гениталиите се появяват множество сгрупирани мехурчета с бистро съдържимо, които впоследствие преминават във вторични ранички /ерозии/. Оплакванията се придружават от силна болка в засегната област, парене и смущения при уриниране. Общото състояние може да бъде влошено, да има повишена температура и увеличени регионални лимфни възли.

Рецидивите при HSV тип 1  са типични. В една ограничена област се появяват групирани малки везикули с бистро съдържимо. Везикулите често са разположени върху еритемна основа. В еволюция постепенно потъмняват и засъхват в крусти.  Най-често локализацията на херпеса е периорална (Herpes labialis). Обикновено рецидивите се появяват в една и съща област (Herpes simplex recidivans in loco tipico). Рецидивите при HSV тип 2 са в областта на гениталиите. Там  се появяват групирани везикули с бистро съдържимо върху еритемна основа. Субективните оплаквания варират от парене и сърбеж до болка в засегнатата област (Herpes genitalis).

Диагноза

Поставя се съобразно клиничната находка, чрез вирусни култури и серологично /имунофлуоресцентни методи, ELISA, PCR/

ЛЕЧЕНИЕ

При тежки случаи се прилага вътрешно лечение с Aciclovir и Valaciclovir, като продължителността и дозирането на терапията зависят от клиничната форма и имунния статус на пациента.  Най-често при рецидивираща херпес симплекс инфекция Aciclovir се прилага 5 х 200 мг до 5 х 400 мг за 5 дни.  При повече от 6-8 рецидива годишно се препоръчва едногодишна профилактика с Aciclovir /2 х 400 мг/.

При леко изразени симптоми може да се приложи само локална терапия, която включва нанасяне на Aciclovir – крем, 5 пъти дневно в засегнатата област. Симптоматично може да се използват адстрингентни средства.

За пълно терапевтично повлияване е необходимо лечението с  антивирусни средства да започне в началните три дни от появата на херпеса, за да се предотврати репликацията на вируса.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА ХЕРПЕС ВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ  И КАКВО ЛЕЧЕНИЕ ПРЕДЛАГАМЕ в КЛИНИКА „ЕВРОДЕРМА”?

  • Задължително диагнозата се поставя от специалист – дерматолог, като по преценка се свиква консилиум с всички лекари, доценти и професори, членове на екипа на Евродерма.
  • Преценява се дали клиничната находка отговаря на клиничните белези за херпес вирусна инфекция.
  • Назначават се изследвания – вирусни култури и серологично /имунофлуоресцентни методи, ELISA, PCR/.
  • Назначава се локално и системно антивирусно лечение.
  • Назначава се профилактична схема и проследяване след приключване на лечението, която да предотврати поява на нов рецидив.
  • Препоръчва се едновременното лечение на партньора/партньорите. 
  • При поискване от пациента екипът на Евродерма може да осигури консултация със световно известни  специалисти в чужбина.
error: Защитено съдържание! Моля, не копирайте.