Алергичният контактен дерматит е една от най-често срещаните форми на екзема, дължаща се на предварителна сенсибилизация на кожата към различни алергени /антигенен стимул/, развиваща се при многократен контакт с тях.
Екземата на ръцете предизвиква сериозен дискомфорт при пациентите, не само поради оплакванията от сърбеж и болка, но и поради факта, че затруднява социалните и обществените контакти и води до сериозно нарушение на качеството на живот.
Клинично, екземата на ръцете се изразява от сухота на кожата до тежко заболяване с разнообразни симптоми в зависимост от това дали протича остро или хронично. В острия стадий на заболяването преобладават зачервяване, оток, обрив, мехурчета, може да се появят и ранички. При подострите и хронични форми се наблюдава залющване, загрубяване релефа на кожата и хиперкератоза. Възможна е появата и на цепнатини по кожата. Обривът може да бъде локализиран по пръстите на дланите или да бъде по-широко разпространен, като обхваща по-големи участъци от ръцете. Засягането на нокътния вал понякога води до дистрофия на ноктите.
За изграждане на диагнозата, освен водещата клинична картина, приложение намират и някои лабораторни методи като: микробиологични и микологични изследвания, измерване на серумните нива на имуноглобулин E, хистологично изследване и др. Кръвните тестове не носят особена информативна стойност за поставяне на диагнозата, като нивата на IgE обикновено са завишени над референтите стойности.
При пациентите с екзема на ръцете кожно-алергичното тестуване все повече се налага като стандартен метод в прецизиране на точната диагноза. При съмнение за алергичен контактен дерматит, се провеждат кожно-алергични тестувания, доказващи реакция на чувствителност към подозиран алерген. Поставят се алергени от стандартна и специализирани серии за кожно-алергично тестуване върху кожата на гърба на пациента, като отчитането на резултатите се извършва на 48ч., 72ч., а понякога и на 7-ми ден.
По последни данни се отчита връзка на екземата с различни контактни алергени, като около 80% от пациентите имат поне една положителна реакция към един алерген.