КАКВО ЗНАЕМ ЗА ГНОЙНИТЕ ИНФЕКЦИИ НА КОЖАТА?
ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Пиодермиите са гнойно-възпалителни заболявания на кожата, полулигавиците и лигавиците, причинени от бактерии. Основни причинители са стафилококите и стрептококите.
БАКТЕРИАЛЕН ПРИЧИНИТЕЛ | ВИД КОЖНА ИНФЕКЦИЯ |
стрептококи | импетиго |
стрептококи (β-хемолитичен стрептокок) | Еризипел (червен вятър) |
стафилококи | фоликулит, фурункул, карбункул |
коринебактерии | еритразма |
ЕРИЗИПЕЛ (ЧЕРВЕН ВЯТЪР)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Еризипелът е остро възпаление на дълбоката дерма и хиподерма. Заболяването започва с втрисане и висока температура. Кожните промени засягат най-често долните крайници.
Причинител на заболяването е пиогенният стрептокок (β-хемолитичен стрептокок от група А). Често инфекцията е смесена със стрептококи от групи В,С ,G и стафилококи. Бактериите проникват в кожата при наличие на входна врата (гъбична инфекция между пръстите, травми, ранички при венозна недостатъчност, ранички в носа при хрема, оперативни процедури, туморни и застойни процеси)
Заболяването започва с интензивна червенина и оток в засегнатата област. Промените по кожата се разпространяват периферно в рамките на няколко часа. Локалната кожна температура е силно повишена. При тежки форми върху зачервения участък се появяват мехури.
Особено опасно е когато заболяването е по лицето. Това налага приемане в болница по спешност. По лицето инфекцията обикновено започва от носната лигавица, разпространява се пеперудообразно и симетрично и предизвиква оток на клепачите. При нелекуван процес е възможно проникване на инфекцията в черепната кухина и развитие на менингит и енцефалит.
При наличие на входна врата (гъбички, ранички) инфекцията може да се появява многократно и да доведе до траен оток в засегнатата област.
В параклиниката е налице левкоцитоза, повишен CRP, повишено СУЕ. При микробиологично изследване се изолира β-хемолитичен стрептокок.
Основното лечение е с антибиотици от групата на пеницилините и цефалоспорините. При смесена инфекция към терапията се добавят други антибиотици в зависимост от изолираната флора и антибиограма.
Локалното лечение включва компреси с антисептични разтвори и антибиотични унгвенти.
При рецидивиращ еризипел се прилага профилактична схема с депо-пеницилини в продължение на 6 месеца.