През последните години се наблюдава бум на кожните алергични заболявания, свързан с употребата на козметични средства. И това е обяснимо – нараства не само броят на предлаганите козметичните продукти, но се увеличават все повече и потребителите. Безспорно важна тема, защото всеки един козметичен продукт, без значение от неговия клас, би могъл да предизвика алергия.
В козметичните средства има две големи групи алергизиращи съставки: парфюми (аромати) и консерванти. На трето място се нареждат всички растителни екстракти, които все повече започват да доминират в козметичните средства под етикета ‘натурални’, а това заблуждава хората да мислят, че в тези продукти отсъстват алергени. Доказано е, че огромна част от растителните екстракти са алергизиращи. Само отделни фирми, специализирани в производството на медицинска козметика пречистват растителните екстракти от протеини и ги правят много по-безопасни. Става въпрос за дълъг и сложен процес, затова подобно пречистване на растителните екстракти от протеини могат да си позволят компании, които разполагат с широк пазар и големи финансови средства. В останалата част от козметичните продукти растителният екстракт е извлечен добре, но не е пречистен от алергени.
Аромати
Най-чести алергени са ароматите, които присъстват във всеки парфюм и всяко етерично масло. В сериите за тестуване ароматите са подредени в големи групи. За доказване на алергия към аромати най-често се ползва Европейската стандартна серия, в която има 4 големи алергена: парфюм микс 1 и 2, перувиански балсам и лирал. Парфюм миксовете съдържат 7-8 съставки, които се прилагат в козметичните средства от една страна, за да придадат приятен аромат на продукта, а от друга – да прикрият неприятната миризма от останалите химични вещества. Понякога човек може да се подведе, че даден козметичен продукт не съдържа парфюм поради отсъствието на аромат, но ако внимателно прочете етикета, ще установи присъствието на парфюмна компонента, която е поставена да тушира неприятния аромат от безспорно необходимите други химични съставки.
Перувианският балсам не само предизвиква парфюмна алергия, но често „говори“ и за алергия към прополис – съставка, която най-вече се използва в домашно приготвената козметика. Алергиите към прополис са 2-4% и не трябва да се забравя за наличието на този компонент в козметичния продукт.
Консерванти
Относно консервантите – въпросите са сложни и е добре да се знаят както от дерматолозите, така и от козметиците. Надписът „Без парабени“ се приема от много хора за равнозначен на „Без консерванти“. „Без парабени“ означава, че в даден козметичен продукт не се съдържат консерванти от вида парабени: метил-, етил-, пропил- и бутилпарабен. Те са много добри консерванти – без миризма и ефикасно предотвратяват микробния растеж. Истината е, че когато парабени са поставени в козметичен продукт за лечение на кожа с нарушена кожна бариера, те стават силни алергени. Обикновено нанасянето на козметичен крем, съдържащ парабени на здрава кожа не предизвиква никакви проблеми. „Без парабени“ не означава „без алергени“, а само че консервантът парабени е сменен с друг и алергията може да е към другия консервант.
Разполагаме със сериозни статистически данни за България, тъй като, първо, притежаваме голяма база данни за пациентите, които тестуваме в болницата и второ – всяка година организираме кампанията „Вашата кожа: най-важните 2 кв.м във вашия живот!“ за профилактика на кожните алергични заболявания, в която тестуваме безплатно всички пациенти, които се съмняват, че имат кожна алергия. Тази кампания също ни помага да съберем голяма база данни, така че сме наясно с топ 5 на кожните алергени в България. Спокойно можем да кажем, че не се отличаваме от данните за Европа – парфюмните компоненти и консервантите са водещите козметични алергени. При общите алергени класацията се оглавява от никела, както е и в цял свят.
Само при директен контакт с козметичния продукт ли се наблюдава кожна алергия?
Алергичният контактен дерматит се проявява най-често при директен контакт с козметичния продукт. Разбира се, има случаи на контактен дерматит от автотрансфер на алергени – например, ако клиентката е алергична към лак за нокти, но алергичният обрив не се появява по пръстите, а по лицето или шията, т.е. не е задължително контактът да е директен. Възможна е и друга ситуация – алергизиране от продуктите на партньора. По-често страдат мъжете, които могат да се алергизират от продуктите за интимна хигиена, ползвани от партньорките им и дори от техните бои за коса. Наблюдава се и т.нар. Airborne дерматит – когато козметичните субстанции са с много висока концентрация във въздуха могат да доведат до появата на дерматит по лицето. Например, ако се работи в среда, където има автоматичен пулверизатор, изпускащ парфюм през определен интервал от време, е възможно да се получи алергична реакция.
Как трябва да реагират козметиците при получаване на алергичен обрив от техен клиент?
Клиентът веднага трябва да бъде изпратен за преглед и консултация с дерматолог, с когото е добре да се поддържа обратна връзка, защото проблемът има два аспекта: първо – пациентът трябва да бъде излекуван и, второ, което е по-трудното – да се установи дали наистина конкретният козметичен продукт е отговорен за появата на кожна алергия. В 50% от случаите това съвсем не е кремът, за който пациентът си мисли. Сравнително често правя такива тестувания и почти винаги се оказва, че виновникът е съвсем друг продукт. Възможно е пациентът да ползва от години даден козметичен крем и да е убеден, че този продукт не му създава проблеми, т.е. кожната му алергия се дължи на новозакупен крем. Когато го тестуваме се оказва точно обратното, защото контактният алергичен дерматит не се появява от първия контакт с козметичния продукт, необходимо е време, за да се алергизира кожата.
Козметичната алергология е сложна наука, защото изисква внимателно и търпеливо разпитване на пациента, за да сме наясно какви точно алергени да използваме при тестуването. Почти винаги тестуването се започва с Европейската стандартна серия, но има и специална козметична серия с над 50 алергена, сред които са Shellac, някои витамини, акрилати (съдържат се в лаковете за нокти), както и много растителни съставки.
Важно е козметиците да знаят, че когато изпращат клиент за преглед при дерматолог и тестуване за кожна алергия, трябва да му дадат малко количество от крема, за който се смята, че е предизвикал алергичен обрив. По този начин освен с алергени от Европейската стандартна серия и специалната козметична серия, пациентът може да бъде тестуван и със съответния крем – тогава ясно се вижда дали алергията наистина е провокирана от този продукт.
Доц. д-р Жана Казанджиева, д.м.,
специалист-дерматолог, Кожна клиника, УМБАЛ „Александровска“ и Клиника „Евродерма“.
гр. София, ул. Пенчо Славейков 4, ет. 2, офис 3, тел.: 02 426 1073, 0884 342 246